| Глава 16 |
1 |
И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв. |
2 |
И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ. |
3 |
Втория ангел изля чашата си в морето; и стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря. |
4 |
Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв. |
5 |
И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така; |
6 |
понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това. |
7 |
И чух [друг от] олтара да казва: Така Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби. |
8 |
Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън. |
9 |
А като се опекоха човеците от голямата жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава. |
10 |
Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки, |
11 |
и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си. |
12 |
Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток. |
13 |
И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби; |
14 |
защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог. |
15 |
(Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му). |
16 |
И събраха ги на мястото, което по еврейски се наричаше Армагедон (Т.е. Хълмът на Магедон или на поражението). |
17 |
И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза; Сбъдна се. |
18 |
И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен тръс, небивал откак съществуват човеците на земята, такъв тръс, толкоз силен. |
19 |
И великия град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с вино от яростния Си гняв. |
20 |
И всеки остров побягна и планините не се намериха. |
21 |
И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма. |