Глава 3

Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

Защото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

Ето, и корабите, ако да са толкова големи, и се тласкат от силни ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.

Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!

И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла.

Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини, и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

но езикът никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!

От същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, не трябва това така да бъде.

Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солената вода да дава сладка.

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрият си живот, с кротостта на мъдростта.

Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска;

защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротко умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.