Глава 11

А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат.

Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.

С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.

С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.

С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.

А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.

С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.

С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.

Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.

С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.

Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.

А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;

и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.

Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, –

оня, комуто беше казано: " По Исаака ще се наименува твоето потомство".

като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, – отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.

С вяра Исаак благослови, Якова и Исава даже за бъдещите неща.

С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Йосифовите синове и поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си.

С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.

С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се боеха от царската заповед,

С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.

С вяра напустна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.

С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, които погубваше първородните.

С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.

Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.

И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,

угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;

с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;

те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,

Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,

да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.