Глава 1

Павел апостол Исус Христов, по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Христа Исуса, нашата надежда,

до Тимотея, истинското ми чадо във вярата; Благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

Както те молих, когато отивах в Македония да останеш в Ефес, за да заръчаш на някои да не предават друго учение,

нито да внимават на басни и безконечни родословия, които спомагат повече за препирни, а не за Божията спасителна наредба чрез вяра, така правя и сега.

А целта на това поръчване е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра;

от които неща някои, като не случиха целта, отклониха се в празнословие,

и искат да бъдат законоучители, без да разбират нито що говорят, нито що твърдят.

А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно,

като знае това, че законът се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците,

за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнещите се на лъжа, и за всичко друго, що е противно на здравото учение,

според славното благовестие на блаженния Бог, което ми биде поверено.

Благодаря на Христа Исуса нашия Господ, Който ми даде сила, че ме счете за верен и ме настани на службата,

при все, че бях изпърво хулител, гонител и пакостник. Но придобих милост, понеже, като невеж, сторих това в неверие;

и благодатта на нашия Господ се преумножи към мене с вяра и любов в Христа Исуса.

Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз.

Но придобих милост по тая причина, за да покаже Исус Христос в мене, главния грешник, цялото Си дълготърпение, за пример на ония, които щяха да повярват в Него за вечен живот.

А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин.

Това заръчване ти предавам, чадо Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто воинствуване,

имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха отпаднаха от вярата;

от които са Именей и Александър, които предадох на сатаната, за да се научат да не богохулстват.