Глава 2

Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,

духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.