Глава 6

Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;

като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече не греха.

Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.

Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него,

знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.

Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.

И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покоряват на неговите страсти.

Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.

Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,

и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.

(По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.

Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.

Какъв плод имахте тогава от ония неща? – неща, за които сега се срамувам, защото сетнината им е смърт.

Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот.

Защото заплатата на греха е смърт; а Божията дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.