Глава 20

И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:

О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.

И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

И отговориха, че не знаят от къде беше.

Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?

Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

А Той разбра лукавството им, и рече им:

Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.

А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".

А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.

И вторият и третият я взеха;

така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

А после умря и жената.

И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.

А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

Защото сам Давид казва в книгата на псалмите:_— Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми,

докле положа враговете Ти за Твое подножие.

И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?

И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.