Глава 7

След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха*(Гръцки: В ушите на людете.), Исус влезе в Капернаум.

А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да оздрави слугата му.

Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

А когато Исус вървеше, с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и го прави.

Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!

Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!

И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.

И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Иоана това, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

А когато си отидоха пратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?

Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

Това е оня, за когото е писано: — "то, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе"

Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

(И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?

Те приличат на деца, седящи на пазаря, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте.

Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

И един от фарисеите го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.

И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!

Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият — петдесет.

И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.

И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

Затова ти казвам: Прощават - се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича.

И рече -: Прощават ти се греховете.

И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, който и греховете прощава?

И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.