| Глава 5 |
1 |
И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна. |
1 |
О И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната. |
2 |
И като излезе от ладията, начаса Го срещна от гробищата човек с нечист дух. |
3 |
Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига; |
4 |
защото много пъти бяха го вързвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти. |
5 |
И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни. |
6 |
А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони; |
7 |
и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи. |
8 |
(Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти). |
9 |
И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина. |
11 |
А там по бърдото пасеше голямо стадо свине. |
12 |
И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях. |
13 |
Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото. |
14 |
А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало. |
15 |
И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се. |
16 |
И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете. |
17 |
И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели. |
18 |
И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. |
19 |
Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе. |
20 |
И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха. |
21 |
Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото. |
22 |
И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му, |
23 |
и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. |
24 |
И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха. |
25 |
И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години, |
26 |
и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле, |
27 |
като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. |
28 |
Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. |
29 |
И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. |
30 |
И веднага Исус като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми? |
31 |
Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене? |
32 |
Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това. |
33 |
А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. |
34 |
А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си. |
35 |
Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя? |
36 |
А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай. |
37 |
И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Йоан. |
38 |
И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много. |
39 |
И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи. |
40 |
А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето. |
41 |
И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам: Стани. |
42 |
И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много. |
43 |
И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде. |