| Глава 4 |
1 |
И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си. |
2 |
И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седем светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му, |
3 |
и край него две маслинени дървета, едно отдясно на чашата е едно отляво й. |
4 |
И проговорих та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах: Какви са тия, господарю мой? |
5 |
И ангелът, който говореше с мене, в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са тия? И рекох: Не зная, господарю мой? |
6 |
Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето, Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите; |
7 |
Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела - поле! Той ще изнесе връхния камък С възклицание - Благодат! Благодат нему! |
8 |
При това, Господното слово дойде към мене и рече: - |
9 |
Ръцете на Зоровавела положиха основата на тоя дом; Неговите ръце тоже ще го изкарат; И ще познаеш, че Господ на Силите ме е пратил при вас. |
10 |
Защото кой презира тоя ден на малките работи? Понеже тия ще се радват, сиреч, тия седем, Които са очите Господни, Тичащи през целия свят, Като видят отвеса в ръката на Зоровавела. |
11 |
Тогава отговаряйки ме рекох: Какви са тия две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво. |
12 |
И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си маслото като злато? |
13 |
А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не зная, господарю мой. |
14 |
Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят. |