| Глава 3 |
1 |
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв. |
2 |
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина. |
3 |
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден. |
4 |
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми. |
5 |
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд. |
6 |
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите. |
7 |
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми. |
8 |
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми. |
9 |
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми. |
10 |
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места. |
11 |
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст. |
12 |
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела. |
13 |
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си. |
14 |
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден. |
15 |
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин. |
16 |
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел. |
17 |
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието. |
18 |
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа. |
19 |
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката. |
20 |
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила. |
21 |
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда; |
22 |
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му. |
23 |
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност. |
24 |
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него. |
25 |
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси. |
26 |
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа. |
27 |
Добро е за човека да носи хомот в младостта си. |
28 |
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи. |
29 |
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда. |
30 |
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор. |
31 |
Защото Господ не отхвърля до века. |
32 |
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости. |
33 |
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада. |
34 |
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света, |
35 |
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния, |
36 |
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това. |
37 |
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ? |
38 |
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто? |
39 |
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си? |
40 |
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа. |
41 |
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем: |
42 |
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил. |
43 |
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш. |
44 |
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни. |
45 |
Направил си ни като помия и смет всред племената. |
46 |
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас. |
47 |
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение. |
48 |
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми. |
49 |
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада. |
50 |
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата. |
51 |
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми. |
52 |
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче. |
53 |
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене. |
54 |
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се. |
55 |
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница. |
56 |
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми; |
57 |
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се. |
58 |
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми. |
59 |
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми. |
60 |
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене. |
61 |
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене, |
62 |
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден. |
63 |
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен. |
64 |
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им; |
65 |
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце; |
66 |
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни. |