| Глава 21 |
1 |
Наложеното за пустинята на морето* пророчество : Както южните вихрушки, които стремително летят, Така иде разрушение от пустинята, от страшната земя. |
2 |
Тежко видение ми се откри: Коварният коварствува, и грабителят граби. Възлез, Еламе; обсади, Мидийо; Спрях всичките й въздишания. |
3 |
Затова хълбоците ми са пълни с болеж; Болки ме обзеха като болките на жена, когато ражда; Сгърбен съм та не мога да чуя, Смутен съм та не мога да видя. |
4 |
Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; Дрезгавината, която пожелах, се обърна на страшилище за мене. |
5 |
Приготвят трапезата, поставят стражата, ядат, пият! Станете, военачалници! излъскайте щитове! |
6 |
Защото Господ ми рече така: Иди постави страж, Та нека възвестява каквото види. |
7 |
И видя полк конници по двама, Полк осли, и полк камили; Тогава вникна добре с голямо внимание. |
8 |
После, извика като лъв: Господи, аз стоя непрекъснато в стражарницата през деня, И оставам в стражата си целите нощи. - |
9 |
Но, ето! иде тук полк мъже, конници по двама! И той проговарайки рече: Падна, падна Вавилон, И всичките изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята! |
10 |
Врахо мой, и ти произведение* на гумното ми, Явих ви онова, което чух от Господа на Силите, Израилевия Бог. |
11 |
Наложеното за Едом пророчество : Към мене вика един от Сиир: Стражо, колко е часът на нощта? Стражо, колко е часът на нощта? |
12 |
Стражът рече: Утрото иде, още и нощта; Ако искате да питате, питайте; дойдете пак, дойдете. |
13 |
Наложеното за Арабия пророчество : Привечер ще слезете в гората да пренощувате. О дедански кервани. |
14 |
Жителите на теманската земя Донесоха вода за жадния, Посрещнаха бежанците с хляба си. |
15 |
Защото побягнаха от сабите, От оголената сабя, от запънатия лък, И от лютостта на войната. |
16 |
Защото Господ ми рече така: Вътре в една година, каквито са годините на наемник, Ще изчезне всичката слава на Кидар; |
17 |
И останалото число на стрелците, Силните мъже на кидарците, ще бъде малко; Защото Господ Израилевият Бог е изговорил това. |