| Глава 8 |
1 |
Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерих вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре. |
2 |
Взел бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си. |
3 |
Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегръщала. |
4 |
Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта ми, Преди да пожелае. |
5 |
Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там те роди родителката ти. |
6 |
Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен. |
7 |
Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели. |
8 |
Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим със сестра си в деня, когато стане дума за нея? |
9 |
Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я оградим с кедрови дъски. |
10 |
Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете й; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение*. |
11 |
Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника. |
12 |
Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт+ ; Хилядата нека са на тебе Соломоне, И двете на ония, които пазят плода му. |
13 |
О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми и аз да го чуя. |
14 |
Бързай, възлюбени мои, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите. |