Глава 4

Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.

Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.

Тогава изново видях само суета под слънцето.

Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.

И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?

И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.