| Глава 31 |
1 |
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: - |
2 |
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци? |
3 |
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете. |
4 |
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат : Где е спиртното питие? |
5 |
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните*. |
6 |
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом. |
7 |
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си. |
8 |
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват; |
9 |
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния. |
10 |
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни. |
11 |
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба. |
12 |
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си. |
13 |
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно. |
14 |
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч. |
15 |
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си. |
16 |
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе. |
17 |
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си. |
18 |
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта. |
19 |
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката. |
20 |
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните. |
21 |
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи. |
22 |
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат. |
23 |
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини. |
24 |
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците*; |
25 |
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето. |
26 |
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ. |
27 |
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде. |
28 |
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки : |
29 |
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките. |
30 |
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. |
31 |
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите. |