Глава 7

Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си

Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи

Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;

Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.

С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.