Глава 2

Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,

Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,

Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,

Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,

Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.

Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.

Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,

За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.

Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.

Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,

Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,

За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако, -

От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, -

На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите, -

Чиито пътища са криви И пътеките им опаки, -

за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,

(Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,

Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите*;

Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота,) -

За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.

Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,

А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.