Глава 132

(По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -

Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, като каза:

Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -

Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,

Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.

Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.

Нека влезем в скинията Му, Нека се поклоним при подножието Му.

Стани, Господи, и влез в покоя Си. Ти и ковчега на Твоята сила;

Свещениците Ти да бъдат облечени с правда, И светиите Ти нека викат радостно.

Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.

Господ се кле с вярност на Давида, - И няма да пристъпи думата Си, - Казвайки: От рожбата на тялото ти Ще сложа на престола ти.

Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.

Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.

Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.

Ще благоволя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.

Там ще направя да изникне рог от Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.

Неприятелят му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.