Глава 102

(По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил

Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.

Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,

За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт*;

За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;

Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.

Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.