Глава 77

(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна*, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.