Глава 38

(По слав. 37). Давидов псалом, за спомен*. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.

Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам+ поради безпокойствието на сърцето си.

Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.

Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.

Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.