Глава 22

(По слав. 21). За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането* ми?

Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Избави от меча душата ми, Живота* ми от силата на кучето.

Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

Защото царството е на Господа, И То владее над народите.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.