| Глава 17 |
1 |
(По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни. |
2 |
Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо. |
3 |
Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми. |
4 |
Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците. |
5 |
Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали. |
6 |
Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми. |
7 |
Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях. |
8 |
Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си |
9 |
От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават. |
10 |
Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво. |
11 |
Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята; |
12 |
Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места. |
13 |
Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, - |
14 |
От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си. |
15 |
А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти. |