Глава 41

Можеш ли да извлечеш крокодила+ с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?

Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

Можеш ли прониза* кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.

Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.

Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти+?

Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.

На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат* пред него.

Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;

Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове*.