Глава 23

А Иов в отговор рече:

И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.

Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,

Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,

Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.

Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.