Глава 16

Тогава Иов в отговор рече:

Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?

И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.

Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.

Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.

Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,

Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!

Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.