Глава 14

Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.