| Глава 3 |
1 |
След това Иов отвори устата си та прокле деня си. |
2 |
Иов, проговаряйки, рече: - |
3 |
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко. |
4 |
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина. |
5 |
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен. |
6 |
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците. |
7 |
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея. |
8 |
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана. |
9 |
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората; |
10 |
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми. |
11 |
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата? |
12 |
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча? |
13 |
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой. |
14 |
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове; |
15 |
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро; |
16 |
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели. |
17 |
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват. |
18 |
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника, |
19 |
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си, |
20 |
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата, |
21 |
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, - |
22 |
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба? |
23 |
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил? |
24 |
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода. |
25 |
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене. |
26 |
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна. |