Глава 16

Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.

И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.

И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.

И определи известни левити, да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господ Израилевия Бог:

първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;

а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.

Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, с тия думи : -

Славословете Господа: призовавайте името Му, Възвестявайте между народите делата Му.

Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.

Хвалете Го с неговото Свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.

Помнете пречудните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му.

Вие, потомство на неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.

Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.

Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,

Завета , който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,

Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,

Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,

Когато бяха малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,

И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царства в други люде.

Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,

Казвайки : Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.

Пейте Господу, жители на целия свят; Благовествувайте от ден в ден спасението Му.

Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.

Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.

Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,

Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.

Отдайте Господу вие семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.

Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.

Треперете пред Него, жители на целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.

Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.

Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.

Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света,

Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;

И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.

Благословен да бъда Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.

Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;

остави и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;

и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,

за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;

и са тях постави Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото неговата милост е до века;

и при тях, то ест, при Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.

И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си