| Глава 5 |
1 |
След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята. |
2 |
Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля. |
3 |
А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож. |
4 |
Но египетския цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи. |
5 |
Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи. |
6 |
И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки: |
7 |
Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява. |
8 |
Но колкото тухли са правили до сега , същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог. |
9 |
Нека се възлагат още по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливите думи. |
10 |
И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява. |
11 |
Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви. |
12 |
Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява. |
13 |
А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява. |
14 |
И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред? |
15 |
Тогова надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си? |
16 |
Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде. |
17 |
Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу. |
18 |
Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли. |
19 |
И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли. |
20 |
И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намираха на пътя; |
21 |
и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни* на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият. |
22 |
Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил? |
23 |
Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си? |