Глава 32

Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим*.

И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана и бавих се до сега;

придобих говеда, осли и , слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро,

не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах и два стана.

Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би като дойде, да порази и мен, и майка с чада.

А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жречбета,

и предаде всяко стадо отделно, в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене и оставете разстояние между едно стадо и друго.

На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно .

И тъй, подаръкът мина пред него, но той остана през оная нощ в стана.

А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Яков.

Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, що имаше.

А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш

А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил*, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благоволи го там.

И Яков наименува мястото Фануил+, защото, си казваше : Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.